Четвърти финалист за наградата “Златен глобус” 2019 на Фондация “Кор Кароли” е кандидатурата внесена от Стефан Варадинов за плаването на Емил Кирилов и екипажа му от Карибите до Ла Коруня, Испания. Представяме тяхното прекосяване на Атлантическия океан. Материалите, които публикуваме са без редакция и са предоставени от Стефан Варадинов, Ветроходство и плавания.
ПУБЛИКАЦИЯ НА СТЕФАН ВАРАДИНОВ НОМИНАЦИЯ ЗА „ЗЛАТЕН ГЛОБУС” НА ФКК 2019
Разказ за прекосяването на Атлантика от запад на изток на Емо и Силвия

Отново е ноември, и по това време в групата се публикуват едни истории на мореплаватели за прекосявания на океани и морета.

Надявам се това да стане традиция, и точно поради тази причина искам да ви запозная с историята на Emil Kirilov и Sylvia Katsarska, които някои от нас познават, други днес ще се запознаят. Именно тази история, ще номинирам за Златен Глобус – Кор Кароли 2019г. от името на групата Ветроходство и Плавания.
Първо искам да направя малко пред история. С Емил се запознахме случайно на Тасос, докато участвахме в една флотилия. На прибиране от Лимнос, поради липса на много вятър, всички запалихме моторите за да стигнем преди залез. Късно вечерта видях една яхта от флотилията (Амфитрити – SunOddysey 35), която приставаше часове след другите яхти. Единствено Емо беше упорствал цяла нощ и успя да устои на изкушението наречено моторинг. След запознаването ми с него не успяхме да плаваме заедно, докато не се видяхме скоро на Партито с голямо П “Оцелелите Мореплаватели”. След като поговорихме и пихме няколко бири се разбрахме да отидем на последната регата на Кавала. Пътя до там беше дълъг. Наложи се да караме от София през Кърджали,извършвайки спасителна мисия на част от екипажа, които бяха закъсали с колата на границата. Именно по път ми разказа с подробности неговата история, за която знаех и преди това, но тогава осъзнах, че не знам дали бих искал да ми се случи точно това, което те са преживели.
А сега за самото плаване или по-скоро не знам, дали ще остане време за плаване… от ремонти.. Емо и Силвия в началото на тази година направиха пресичане на Атлантическия Океан от Запад на Исток с унищожената от урагана Ирма и потънала до преди няколко месеца яхта Prety Woman.
Всичко започва първо от една мечта за прекосяване на океан, а после от едно телефонно обаждане с молба да прекарат една яхта от Карибите до Европа. Яхтата, Pretty Woman, ги чакала на Сейнт Мартен, а норвежецът (собственикът) им казал, че имат 2 седмици работа по нея. Обяснил им, че лодката е билапотопена от урагана Ирма и седяла под вода месец, ала сега е закърпена,изчистена, стегната и има работа само по инсталацията и малко дреболии. Лодката е Souvereigh 54,южноафрикански дизайн, само 14 произведени красавици. Собственика на лодката епритежавал 4 от тях. Тази, потъвалата от урагана Ирма, друга на остров Корфу (от16 години на сух док), една продал и една потопил.
Без много мислене, Емо и Силвия, купуват билети за Карибите и заминават след месец. Тогава започва и тяхното приключение. Пристигайки на ярда на Сейнт Мартен, те намират яхтата, която се оказва в потресаващо състояние. Опакована в брезент,изкорубена отвътре, без таван, кръпки тук там и дупки в корпуса, без част от рейлинга, с кривфорщаг и въжета и електроинсталация за смяна. Без двигател и генератор. А това са само част от изненадите, които виждат само на пръв поглед..
Все пак те решават да останат и да не се откажат и започват да поправят яхтата. През следващите седмици пристига двигател втора употреба, генератор с липсващи части и 3 автопилота от които никой не става. Заедно започват тежка работа по монтирането на всичко, като разчитат и на руснака Андрей, като и на други майстори за по-сериозните неща по двигателя и електрониката. Частите, които нямат търсят сами на Сейнт Мартен по битаци и търгове, както и по обяви за части втора ръка. Рейлинга, си го намират и взимат от една друга потънала яхта, докато се разхождат с дингито. След двигатели и генератори идва време и за ремонт дупката в корпуса, за която им помага Джони местен младеж на55 години, истински карибски пират. В последствие собственика на яхтата предоставя автопилота на една стара рибарска гимия, които монтират, както и нови навигационни уреди, но не и кабелите необходими за свързването им.. все пак лодката беше потъвала.

Няма да навлизам в повече детайли, яхтата наистина е била в много лошо състояние, както ще се види и от приложения снимков материал.
След стягането на по-важните неща пускат Pretty Woman на вода и правят няколко тестови плавания до Тортола, Доминика и Гуаделупе, от където взимат Стефан, другия член на екипажа. След това се връщат за последни ремонти на развалената хидравлика на ахтерщага, която обтяжка заменят с ръчна такава. Следва зареждане с провизии и с много лед, тъй като нямат хладилник.
И така, безброй ремонти приготовления и двете седмици стават 2 месеца… пиратство.
От тук нататък публикувам дневника на плаването им.. защото те независимо от неволите успяват. Тръгват и прекосяват Атлантика, със спиране на Азорските Острови и после чак до А Коруня, Испания. Точно там, където са спирали испанските галеони, прибирайки се от Америка.

ДНЕВНИК:

19.05.2019 – Тръгване по залез. Вятър – 18 възелание се движим с 10. Последни минути в интернет. Всеки ни пожелава попътен вятър, ние искаме подходящ или страничен, но посланието за успешно плаване стига до нас.
20.05.2019 – Хванахме туна. Аз направих страхотно суши, но здравата се изложих със соса. Ще хванем още, нали трябва да се поправя. Цял ден съм в кухнята и се взирам в малките парчета, почуствах, че трябва да се взра в хоризонта, за да не получа морска болест. Бавно достигаме един катамаран и през нощта го задминахме. Свързахме се по радиото. Те са семейство с 3 деца. Когато се появи изгрева те все още се виждаха някъде далеч зад нас под дъгата. Красива гледка! С помощта та на морската азбука им взехме мейла. Лима, Индия, Оскар, Ноември, Еко, Лима…Дано не забравим да им пратим снимките. Има няколко дъждовни облаци около нас. Изминали сме около 192 мили за първото денонощие.
21.05.2019 – Движим се с 10 – 14 възела. Добре седвижим. Нощните вахти много ми харесват. Магично е с тези звезди, планктон, и тишина. Тишина, но не гробноцърковна, а пъстра и толкова мощна, че твоя вътрешен глас, който все иска нещо да каже, мълчи, всичките ти сетива се наслаждават на плисъка на вълни, вятъра във въжетата и смеха на някой, който е в тоалетната и изпомпва светещ планктон в тоалената чиния. Още 180 мили са зад кърмата
22.05.2019 – Курса ни е североизток. Вятъра поутихна, но още се движим добре. Отново изгрева е красив. Дъждовни облаци от всякъде в далечината. Емил се промушва между тях и кара директно към изгрева.Застигат ни облаците и с часове е мокро. Емил решава отново да търси слънцето.Отклонихме курс на юг. Чу се пукут. Нещо гръмна в двигателното помещение. Като го отворихме беше пълно с вода. Ние за дълбокомера се притесняваме, а той се държи съвсем прилично. Водата извираше от водно съединение на солената вода за охлеждане на двигателя. Изпомпахме я, неприятно нещо, защото не е чиста вода а е смесена с масло и антифриз. Стеф отсече, че вече нямаме двигател. 138 мили
23.05.2019 – Изгрева отново се посреща с възторг, но мислите ни са при двигателя. Какво може да му е? Разгледахме го, поизпомпахме още мазна вода и забелязахме скъсана скоба. Сменихме я и всичко бе нормално. Оказа се просто, а го бяхме отписали предишната вечер. По-голям проблем сега беше, че нямаше вятър. А още по голям, че защипах пръстите на Омери той изпищя от болка. Добре, че не съм достатъчно силна, че да ги смажа. Човека си поиска джин с тоник. Цял ден пихме. Океана ни клатушкаше, вятър нямаше, а ние се смеем ли смеем. Стеф живна, Омер се разговори със съседен кораб, аз си пренастройвам ветрилата, а капитана разчиташе прогнозата и сладко сеподсмихваше на екипажа си. 70 мили малко сме позабавили ход или по скоро зиг зако образничим Тук някъде ни се губят едни 108 мили близо сме до Бермудския триъгълник.
24.05.2019 – Събуждам се от кошмар. Спя леко и непо много. Ужасно силния автопилот е до главата ми и съм недоспала. Будна ми е по-добре. Момчетата спят непробудно. Аз като съм на вахта по някое време изключвам автопилота и хващам щурвала, но Емил пък сега се буди от спирането на мрънкащия автопилот. Поели сме курс на изток, за да избегнем буреносни облаци.Отново засичаме същия катамаран. Втурвам се да се чуем, но те не отговарят.Поели са на север точно към буреносните облаци. Видях светкавица натам. Къде сасе запътили? Цял ден ни застига тъмен облак. Бягаме му с 12 възела, но вече е близо. Имаме грип файлове само за вятър, а се притесняваме от светкавици.Свързваме се с кораб на 15 мили южно от нас, за да ни каже тяхната прогноза за дъжд и бури. Оттам отговориха, че няма прогноза нито за дъжд, нито за буря. Минута след това такъв шквал ни удари, че лодката изброучи, а масивната маса в кают компанията едвам не се обърна. Аз сновах и си търсих ботушите, Стеф си беше приготвил хавлията за душ, Омер придържаше масата, Емил дзиндзиркаше и се смееше на дадената прогноза отсъседния кораб. Всичко утихна толкова бързо, колкото беше дошло. За кратко бяхме само на Генуа. Вятърът постоянно се менеше, а дъжда напояваше. Щурмовите дрехи от бит пазара не издържаха. Добре, че имахме резервни. Бяхме свикнали слънцето да изгрява точно в 6 часа и да залязва в 18. Колкото по на изток отивахме, толкова представата ни колко е часа се объркваше.280 мили
25.05.2019 – Сменихме курса на север. Дано там ни чака по-добро време и ветрове. Седмица вече мина. Аз изпитвам огромно удоволствие от безкрая, от тишината, от нищото. Посвършиха зеленчуците,плодовете почти, а леда е накрая. Имаше още много мангота от Доминика и много им се радваме. Ала кафето свърши. Това се оказа доста голям проблем. Настъпи паника. Не мога да повярвам, че хората се пристрастяват към нещо, толкова много, че да се чудят как ще изкарат деня. Омер започна да се привързва към лодката и когато оставаше сам започваше да я опипва. Натегни тук, отпусни там.Шума от чукчетата на лебетките го издаваше и ревноста покой не ни даваше.190 мили
26.05.2019 – Не спя добре, но добре се излежавам.Станах по някое време, за да проверя кой вахти. Стеф беше горе вече 5ти час.Вахтите по принцип сме си ги определили по 2 часа. Каза, че му е добре и не е уморен. Аз изразих мнение, че все пак трябва да пести силите си и да почива.Зачудихме се кой да го смени аз или Омер. Първоначално аз реших да е Омер, зада се опитам да поспя още, но когато Стеф ми съобщи, че приятелския катамаран ев обсега на AIS-a аз така се превъзбудих, че останах да вахта с надеждатата да се чуем пак. Този път ние се движехме на север, а те на изток североизток.Каква радост носи да видиш яхта в океана, а тази я засичаме вече за 3ти път. А казват, че океана бил прекалено голям. Чухме се, зарадвахме се. Толкова много неща исках да си кажем, но в момента в който споделих, че според мен отиват към високо налягане разговора приключи. Пожелахме си следващия път като се видим да изпием по чаша вино заедно и всеки потъна в разнищване на времето. Да разгадеш добрия маршрут спрямо прогнозата е много важно. На всеки два дни теглим гриб файлове и следим. Допълнително си имаме мореплаватели на сушата, които ни напътстват чрез смси през сателитния телефон. Вълнуваме се, когато дойде времето за прогнозата. Пишем мейли, които да се изпратят по време на свалянето на прогнозата. Какво друго да правиш. Често отивам на носа и си пея или викам,който както иска да го чува. Отразява ми се добре. Имаме 2 лъжици зад борд. За едната дори направихме поворот, но не я намерихме. 160 + 190
28.05.2019 – Вятъра беше 16 възела и се движехме много конфортно. Взирахме се в безкрая. Летящи риби, ветроходни медузи, сърфиращите птици още ни следват. Има толкова много морска трева, заради която не хващаме риба. Храсти, пътеки, дори постели от тези кафеникави храстоподобни водорасли. Свършихме си прясната храна. Ако не уловим риба ще караме на консерви. Вълните са интересно явление.Вчера ни олюляваха вълни от вятъра редом с вълни от вълнението на океана. Днес океана е спокоен за разлика от вчера. Някои от вълните се разбиваха на върха си, светлината се пречупваше и за миг се виждаше разпада на цвета. А когато валя и водата беше оловно пепелно синя на върха на вълната прозираше небесносиньо. 130 изминати мили
29.05.2019 – Valparaiso express… Това бе иметона кораба, който ни озадачи днес. Карго, 333 метра дълъг, движеше се с 16възела и изведнъж спря. Започна да дрифти поне час и половина. Помислихме си,че има спасителна акция. И после потегли. Деня бе дълъг. Отново аларма, че автопилота не си говори с ръдъра. Уморихме го този потъвал автопилот. Постоянноси изпива маслото и му доливаме, около него е като на война, а от днес плюе и алуминии. Емил му подменя болт и слага нова гайка. Това му помага. Пак е възмутително шумен, но пък работи. Вятъра беше повече от 25 възела. Капитанът бързо се събуди и още преди черния чай бързо си свали ветрилата. Известно време бяхме само на рифована Геноа. И вали, и е мокро, и накъдето и да се погледне е нюансине на синьо, а на сиво. Бъзикаме се, че когато Стеф хване управлението достигаме дъжд. Бяхме стигнали 35тия градус и правим поворот. Изток-юг-изток.Мързелив е деня. Когато вали всеки е в каютата си, а когато пече слънце всеки се размазва където намери по палубата. Днес усетих, че се сърдя. Бързо отидохна носа, че на никой не му е нужна тази енергия на лодка. Искаме да се движимна изток, но ни смъква. COG 120 SOG7 TWD 250 TWS 25- 13 110 морски мили
30.05.2019 – Нощта бе хубава. Ще кажете зарадизвезди и планктон. Следата на ръдъра бе толкова осезаемо различна от тази накорпуса, че ставаше холограмна илюзия. Но не това бе най-запомнящото се. Цялден ни блъскаше и спираше голяма вълна. След залез променихме курса. Това бехем уместно, хем трудно решение. „Като дигне вятъра отвори платната, променикурса колкото се може по на изток, а ако се усили много вятъра рифовай“ бяхазаръките на капитана. Аз съм най-неопитния мореплавател от всички и тази задачами се ослади, но и затрудни. Тримвах ветрила, 4 пъти пристягах привентъра,нагласях курс. Изгря луната и като видях вече облаци разбрах, че и аз съмвахтила доста часове. Събудих Стеф, Омер се надигна, но пак легна. Емил стана,за да видим тримата вълшебния изгрев и поздравим делфините. Курса беше удобен,вятъра слаб, перфектно за малко ремонти. Шихме ракси на грота между две латинад втори риф. Стеф захвана стеншъните, а Омер сготви Шакшука. Тръгнахме напепруда с Геноата и Стейсейла. Видяхме странен обект, поворот и към него. Буйпосредата на океана. Дали обозначава някое съкровище. Озовахме се на трасе натанкери и контеинеровози. Внушително е да се разминеш на миля разтояние с 300 и нещо метра дълго плавателно средство. Поредното нещо зад борд. Купата, в която Омер меси хляб. Деня бе слънчев с много настроение. Пак изпомпваме вода от двигателното помещение. TWD – 232; TWS – 18; COG – 092; SOG – 8; N 35 57 W 44 0 150 океански мили
31.05.2019 – Тази нощ беше уникална! Дори Стеф севъзхити, а Омер се събуди много бързо. Видяхме плуващи делфини в светещия планктон. Светещи комети около лодката. Думите са безсилни. Имаме още 640 милидо Азорите и прогнозата е за слаби ветрове и евентуално превалявания. Вече спя доста по-добре. Тази нощ се събудих едва като тя привършваше, изгрева беше започнал. Събудих се от разрифоване на Геноа. Вятъра беше 15 възела. Омер едва гледаше. Застъпих. Мръчкаво време, но по обед изгря слънце. Започнах и аз да спя през деня, в стейсейла се сгуших. Събудих се от шляпаща Геноа. Автопилота беше нагласен по курс, а непо вятър и когато вятъра се сменя и той има нужда от промяна. Вахтещия безалисан в книга. Възмущаваме се на боклуците в океана. Хванах найлон вместориба на въдицата. Ала и аз допринесох за замърсяването, още едно нещо зад борд.Кофата! Това не беше добре, но още по-зле стана, когато след 2 часа изпуснах ирезервната. За нея направихме повород и си я качихме обратно на борд. TWD –250; TWS – 14.5; SOC – 8; COG – 052; N 36 24 W 41 25; 180 мили
01.06.2019 – Денят започна с вкусна закуска. Чуднипици спретнах. Стеф и Емо смениха една ролка на шкота на Грота, която се бешезачупила, Омер ръсеше лаф след лаф. Слънцето проби и всеки се намести удобнонякъде. Нощта беше интересна от гледна точка на кораби. Разминахме се с карго итанкер на по миля и половина. Как така през цялата нощ минаха два кораба идвата на по миля и половина пред нас. Никой от нас не промени курс. 145
02.06.2019 – Смръчкава нощ. Смтъчкав ден. Капитанаправи закуска. Всеки нещо си чете, спи, яде и гледа за кораби. Засякохме ветроходка. Пътуваше към Мароко. На нас ни остават още 400 мили или 250, ако решим да спремна първите северни Азорски острови – Флорес и Корво. Като осъзнахаме, колкопо-близко са те настроението рязко се дигна. Риба още не сме хванали, аланеизменни спътници са ни делфините. Започнахме да слагаме осветление покаютите. Повече от 180 мили минахме. Вятъра смени курса си. TWD – 285; TWS –14; COG – 77; SOG – 7; N 39 08 W 36 17160
03.06.2019 – Последен ден от първата част от прекосяването. Всеки е с приповдигнато настоение. Сивите облаци се разсеяха и слънцето ни обля. Курса ни е чист изток към Флорес и Корво. Нямат големи пристанища. Можем да пуснем котва на Флорес, ако не е пълно пристанището и недуха североизток. С големи червени букви в книгата ни пише да не приставаме,ако е такъв вятъра. От втората половина на деня духа точно североизток. Решихме да стигнем до там и да решим. Кафето свърши, до там ни довя вятъра, а и не ни се ходеше още към населената Хорта. N 39 13 W 32 11 Може би тук се появяват 110 те мили от Бермуда
04.06.2019 – Вятърът е още североизточен. По прогноза трябваше да е северен, но още не е обърнал. Появи се и течение, коетони свлича на юг. Автопилота се мъчи. Доливаме масло. Даваме още една вахта, заделфини. Често се чуват възгласи: „Делфини“, Взирам се в планктона. Като звезди във водата са, но танцуващи. Взирам се в звездите – там са, падат, там ли са?Всъщност това е взиране в далечно минало. Светлината им пътува милиони годиникъм нас, за да можем ние да видим този простор осеян със зведи. Запленени отминалото. Така е и с живота. Вторачваме се в миналото и му позволяваме да ръководи много от действията ни в настоящето и ни подтиква постоянно да мислим за бъдещето. А „тук и сега“ къде остава? Вглеждам се пак в планктона. Тук и сега. Търся реещи се делфини. Морето е по-бурно и планктона е по-малко, но го има. Има облаци и вълни., а вятъра едва 12 възела и насрещен. Лодката се усеща като на война. Аз съм се сгушила в кокпита и си чакам делфините. TWS 13; TWD25-30; SOG – 7; COG – 87
05.06.2019 – Автопилота спря да работи. Цяла нощ сме на щурвалите. Все пак ни пощади, никой не вярваше, че ще изкара и толкова.Потъвал герой. Аз спах добре и когато трябваше да застъпя на вахта, изгрева бетака красив, че взех апарата и почнах да снимам. Виждаше се и очертанието на Флорес. 16 денонощия не бяхме виждали земя и сега силуета й ни вълнуваше много.През последните две денонощия сме минали 230 мили Като ми мина еуфорията поех щурвала и се отправихме директно към Lajes das Flores. Вятъра беше вече северен и ние устремени се бяхме запътили натам. Ни кафе имахме, ни автопилот, ни търпение да ходим до Хорта. Надявахме се да има място за нас на малкото пристанище.Пуснахме котва по изгрев. Слезнахме в очакване на земната болест. Върнахме сена лодката чак след полунощ. Уникално райско място! Архипелага е вулканичен и много пълноводен. След всичкото синьо, тук избухна зеленото. Природата ни погълна и песента на птиците ни водеше. Божествени езера, многобройни водопади,черни плажове…разходки. Срещите с месните бяха много истински. Не говорихме един език, но общувахме много. За последно се засякохме с Лионел. Този път наземя. Прекрасно семейство, което с радост ще засичам още. Азорските острови ни развълнуваха толкова, че подскачахме от щастие на тях. Отидохме на Хорта с надеждата да си оправим автопилота.Хванахме 4 почивни дни. Късмет. Не ни допуснаха да се вържем на док, защото нямаме застраховка, а страдахме, защото дингито ни изпускаше. Голям късмет! Отправихме се към Трицерия, за да си сменим екипаж. Стеф замина с неухота и дойде Косьо, пълен с енергия за плаване. Емил пак успя да поправи автопилота. До Сан Мигел тръгнахме с желание да посетим минералните им извори, но като видяхме прогнозата избързахме да тръгнем. Първите два дни ту имаше вятър, ту нямаше. Помоторирахме. Доста веселие и мързел ни обземаше. Нямахме риба на воблера, но хвахаме птица. Закачила се беше на куката и се влачеше след лодката. Решихме да я докараме до лодката. Тя разпери криле и почна да сърфира,после замахна и се дигна във въздуха. Имахме си хвърчило. Докарахме я до лодката и й откачихме крачето от куката. Поседя малко при нас и излетя. Продължавахме да виждаме делфини и китове. Вятъра се менеше и хич го нямаше. Океана беше гладък като огледало. Вятърът падаше на 5,4,3 възела. Опитваме се да се движим на североизток, но се движим предимно на изток. Искаме до Лисабон да отидем, но собственика иска лодката по насевер. Където ни отвее вятъра.
15.06.2019 – Цял ден нямахме вятър и моторихме. Не сме сложили изолацията на вратата за двигателното помещение, за да го слушаме как работи. Надуха ни се главите. Решихме да го спрем. Такова е безветрие, че решихме да свалим всички ветрила. Тази нощ всички ще спим. Когато стана тихо, дойдоха китовете до нас. Цяла нощ чувахме фонтаните им. Сутринта вятъра беше дошъл, дигнахме ветрила и продължихме по курс. По прогноза нямаше вятър, но ние се движихме завидно. От България ни предупреждават за вятър със сила 35-40възела, от Норвегия за безветрие. Хайде ветре ела. Прибрахме всичко ненужно по палубата, облякохме щурмовите дрехи и зачакахме. Вятъра е страничен и е 11-12възела. Apparent 17. От чакане изпозаспахме, кога ще ни връхлети, че да се раздвижим. Автопилота спря. Наляхме му масло, но след 2 часа пак беше изпил всичко. Облачността е динамична, зайци, парещо слънце и спящи момци. Да спят сега, че се чака бурна нощ.
17.06.2019 – Циклона ни застигна най-накрая. Вятарът е 20-25 възела и на пориви, които стигат до 30-35. Вали и дъжд, има вълни и лодката хвърчи. Късаме Грот. Що за късмет е това? Толкова го чакаме тоз вятър, а сега свамяме Грота и дори рифоваме Геноата, защото идва нощ. Алармата за силни пориви постоянно пищеше, а ние се клатушкахме с 5 възела. Трябваше да разрифовам, но бях сама и не поех тази инициатива. На сутрината разрифовахме. Геноата беше деламинирана и като я видяхме на светло осъзнахме, че още някойдруг слой й липсва. Доста парцалива беше станала от това безветрие. Окото на циклона ни застигна. Зашихме си грота, беше се сцепил 40 см по шева. Вятър нямаше. Решихме да се изкъпем в океана. Един по един, хванати за въже, скачахме с кеф. Трябваше да е студена водата, но не ни се стори така, поне на повечето от нас. Плуването в океана дава положителен заряд и приятни емоции, докато чакаш вятъра. Калибрирахме автопилота и о небеса, той заработи тихо и без толкова усилие. Празник! Вятарът дойде и продължихме към Ла Коруня. Северна Испания. Днес минахме 100 мили.
19.06.2019 – През нощта бяхме на мотор. Вятарът ни даваше надежди. Отваряме Геноа, слагаме превентър тримваме и пак вятъра се сменя и пада. Пак сме на мотор. По изгрв се стабилизира. 10 възела 334 градуса.Vamos Espana! Облаците се промениха. Птиците също. Навлезнахме в Бисакйския залив и се озовахме сред навалица от танкери, каргота и рибарски лодки. Тук вече нямае предимство. Търговията е на първо място на континента. Шмугнахме седо пристанището. 7 дена ни отне да стигнем от Сен Мигел до Ла Коруня на почти безветрие. Омер някак си го пожела. Винаги казваше, че тялото се чувства най-добре при 6 възела скорост. Слезнахме и изпихме по няколко сервеси. Омер -„ Пак сме се събрали и пием бира като на лодката, ала не е същото – нямаме цели посока“.