Кандидатурата на Франсоа Боп и яхта Chocolate 3 е входирана от ЯК Порт Бургас. Публикуваме част от документацията, съпровождаща кандидатурата
Описание на участието на ветроходна яхта “Chocolate 3” с шкипер Франсоа Боп
в офшорните регати Rolex Giraglia и Rolex Middle Sea Race през 2022г.
Ветроходна яхта Chocolate 3 взе участие в две от най-титулованите регати в
Средиземноморието а и в света, които събират ветроходния елит в две незабравими
състезания. И двете регати са уникални със своят маршрут и забележителности. Това за
яхтата и екипажа не беше първият път, в които вземат участие в подобен форум. През
2021 отборът на Chocolаte Racing взе участие за първи път в Rolex Middle Sea Race. След
доста перипетии и технически трудности породени от силният вятър достигащ на
моменти до 40 възла, новосъставеният отбор успя да завърши и регистрира 5-то място
в клас IRC2. От тогава започна и подготовката за сезон 2022.
I. Rolex Giraglia – 13.07 – 17.07.2022
Участието в регатата бе с цел тренировка и подготовка на новосформирания
екипаж през 2022 година. В екипажа се включиха Любен Тодоров, Михаела
Александрова и Владислав Маринов и аз, Красимир Наумов. Идеята на Франсоа беше
ясна – създаването на млад и подготвен отбор, състоящ се предимно от ветроходци
състезаващи се в спортните класове от България. След доста разговори в малките
часове на денонощието с Франсоа, относно нуждата от опитен навигатор и треньор
влязох в контакт с ветроходната легенда и мой колега в X-Yachts, Бауи Бекинг. В 00:00
часа вече бяхме провели кратък писмен разговор, с ясното желание да се включи като
треньор в екипажа. Неговият по-млад колега, Симбад Куирога – състезател също във
Volvo Ocean Race от отбора на Sаiling Poland, се приседини като навигатор.
С приповдигнато настроение, започнахме трескава подготовка само няколко
дни преди отплаването на яхтата. Наситеността на ветроходния календар, както и
лични ангажименти на участниците в екипажа наложиха свиване на периода за
подготовка, но в рамките на 7 дни яхтата беше готова. Транспорт от Бургас до Ница,
Франция направи Диян Зайков с неговия състав. Веднага след участието си в SSL Gold
Cup, заминахме за Франция. На 13-ти юни на Лазурния бряг в Ница ни чакаше
„Chocoalte 3”. Първоначално яхтата трябваше да пристигне в Кан, откъдето да
оплаваме за Сен Тропе за старта на Офшорния етап на, но нямаше място към датата на
пристигане на Диан.
Бързо кафе след полета в марината и в съкратен състав от 5 души отплавахме за
Кан. След няколко часа плаване в условията на много приятен морски бриз, успоредно
на Лазурния бряг бяхме в Кан, като шеговито бяхме посрещнати от бреговите моряци с
„Елате при мен, шоколадчета“. Последва изсушаване на целия инвентар, полиране на
подводната част от водолаз и подготовка за тренировка на следващия ден с Бауи и
Симбад.
На следващия ден, вече в пълен състав, бяхме готови да започнем. След около 5
часа тренировка, която основно беше ориетировъчна за новите членове на екипажа,
както и за проверка на всички платна и прогонване на такелажа се прибрахме в
марината. Същия ден пристигна и Арно Гаварион, приятел на Франсоа и участник в
кампанията за Купата на Америка през 1992 година. Все още не знаехме, но
предстоеше да разберем, че Арно е човек с изключителни технически и лидерски
способности. По време на тренировката имахме проблем с пиадестала за основната
лебедка на левия борд. Разглобяване и диагностика показаха, че едната от зъбните
предавки е счупена и няма да можем да я използваме с пиадестала. Разбира се,
работеше безпроблемно с обикновената ръчка, и решихме, че ще се справим така.
Прогонозата беше за умерен вятър, така че не очаквахме трудности.
06:30 15ти юни, всички сме вече на борда и потеглихме за старта в Сен Тропе.
Слаб попътен вятър ни помогна да стигнем по-рано, което ни позволи да слезем на
брега. Беше абсолютен шедьовър и наслада за всеки ветроходец, да усети тръпката от
предстоящия старт на 69-то издание на регатата. Феерия на нашия любим спорт, която
може само да се усети ако си там. След около час сме готови да излезем обратно и да
стартираме.
На старта имаше повече от 120 яхти от различни класове. Времето за „туризъм“
приключи. Всички вече бяха в състезателен режим. Премерихме старта, взехме точки
от двете страни на стартовата линия и беше време да дадем всичко от себе си.
Тактическата подготовка по старта пое Любен Тенекеджиев. Поради наситеността на
старта имахме нужда от място около по-бавни яхти. Минута преди старта бяхме
позиционирани перфектно, а на стартовия сигнал буквално излетяхме първи от
стартовата линия, абсолютно необезпокоявани от никой, като подветрено на нас бяха
две яхти клас TP52. Движейки се дирекно към Джралия (Giraglia), при вятър между 5-8
възла на старта до 15 възла два часа след него. Движихме се в пакет с „Daguet 3”, “Red
Bandit”, “Arobas”, a малко по-далеч подветрено бяха „Lisa R” и „Rafale”.
Основна конкуренция виждахме в екипажа на “Daguet 3”. Техният KER 46, е
изключително бърз на попътни курсове, докато ние имаме предимство на
бейдивинд(качване). След промяната на посоката на вятъра, плавайки на бакщаг и на
десен халс, учудващо за нас, те не успяваха да намалят дистанцията.
Беше вече 2 часа през ноща, поредна промяна на посоката на вятъра и вече
бяхме на остър халвинд с вятър от изток-югоизток със скорост 15-17 възла.
Наближавахме Корсика. Всичко вървеше отлично, не се налагаха много маневри и
скоростта ни спрям останалите беше доста добра. Удобният вятър обаче, бавно
започна да спада окло 0600. Все се движихме заедно с “Daguet 3” , но вятърът започна
да променя посоката си на север- североизток, което беше доста неизгодно за нас. В
0900 часа вече бяхме пред бреговете на о.Корсика, а “Arobas” вече бяха завъртяли
около о.Джиралия, водейки пред „Rafale”, “Red Bandit” и „Lisa R”. Към 1100 часа заедно
с „Daguet 3” завъртяхме с ляв борд о.Джиралия. Обикалянето изискваше няколко
джайба при единия от които за нещастие при изпълнение на „вътрешен“ джайб
скъсахме малък сегемент от генакера. Последва светкавичен „Пилинг“ за да вдигнем
другия генакер и да ремонтираме А1. Арно Гаварион, които по-рано споменах, има
огромен стаж в North Sails, като майсто в прозиводството, а към момента има
собствена компания за прозводство на ветрила в Швейцария. Отворът беше
приблизително 10 сантиметра ограничен в един сегмент, така че не беше фатално. Все
още не знаехме, но отсечката към Генуа щеше да е огромно изпитание.
Постоянно отслабващия вятър налагаше решение. Да се държим близко до
брега или морето. След внимателно преглеждане на двата различни метеорологични
модела, Симбад изложи, че е по-добре да се придържаме по-близко до брега. И беше
прав! Поне към момента. Настигнахме чувствително предната група, а „Daguet 3”
изгубихме далеч и назад подветрено, като вече не ги виждахме към 1800 часа. Между
другото, всички вече си мислехме, че ще сме финиширали, преди втората вечер, но
природата беше на друго мнение. През цялото време, вятъра идваше и си отиваше.
Всичко това е придружено с трескава смяна на ветрила, и въпреки скромната ни
скорост, усилието за някои от екипажа, и особено „Фор-дека“ беше, дори няколко пъти
повече от това при постоянен вятър. Бауи ни обучи прекрасно за предварението между
подмяната на ветрилата и как да поддържаме скоростта и да ускоряваме при слаб
вятър. Ценни уроци, които костваха доста пот. В началото, когато обсъждахме смените
дори се шегувахме, а Бауи казваше „ Какви смени регатата е 20 часа, всички на борда,
за да откреняват“. Хм.. Съвсем не. Бяхме на окло 80 мили от Генуа, вятъра беше слаб, с
изключение на няколко полъха от югозапад които ни помогнаха да се доближим до
предната група. Нощта падаше, прогнозата се сменяше, и колкото и да ни беше
приятно да правим снимки на красивия залез, всички разбирахме, че това, което
мислехме за регата от едно деноноищие ще се превърне в тридневно изпитание на
нерви в огледалното Средиземно море.
Към 4 сутринта бяхме на траверс „Портофино“. Вече почти можехме да
предвкусим „Финала“, който изглеждаше доста обещаващо с оглед на това, че през
нощта успяхме да скъсим още дистанция на предната група, а “Duaget 3” бяхме
изгубили далеч назад. Вече гледахме напред към “Arobas” и „Lisa R“ от брега идваше
свеж вятър и се движихме страхотно, Lisa не беше далеч, а Arobas, нямаше достатъчно
преднина. Негласно, но съм сигурен, че всички си мислеха „Дали е възможно и да
спечелим“? Не.. минути по-късно влязохме в участък абсолютно безветрие. Можехме
да видим вятъра на 200 метра от нас, но също и виждахме как на ръба на порива, Лиса
и Аробас просто се отдалечаваха. Последваха критични 3 часа. Без вятър, без изгледи
за такъв при нас. Лиса и Аробас вече бяха финиширали, надеждата беше да
финишираме колкото можем по-бързо за да изпреварим Аробас по коригирано време.
Но това не беше достатъчно, зад нас със свеж вятър се приближаваха “Daguet 3”.
Възможно най-лошият сценарии се сбъдваше и ние бяхме безсилни и неподвижни на 1
миля от финала. В този момент, слаб термичен вятър започна да ни дава надежда,
последва кратка лавировка и финал с два последни поворота. Състезанието обаче не
беше свършило. Започнахме да изчисляваме времената на другите. По предварителни
изчисления, “Duaget 3 “ бяха твърде далеч, за да ни застрашат, а “Lisa R” бяха твърде
напред, за да ги настигнем. Въпросът беше, колко сме близо до “Arobas” ?! Отговор на
този въпрос щяхме да получим малко по-късно, след като се швартовахме в „Яхт Клуб
Италяно“. Драмата беше абсолютна. Сякаш съдбата си правеше шега с нас. „Arobas” се
класираха втори, а ние изгубихме второто място по коригирано време с 19 секунди.
19…секунди!
Така драматично, за първи път, участници представлявайки български
ветроходен клуб, с мнозинство от българи на борда, се качват на подиума на една от
най-изтъкнатите ветроходни надпревари в света през последните 70 години
– Ролекс Джиралия
II. Rolex Middle Sea Race 18.10 – 29.10.2022
За разлика от Джиралия, това беше вече познато състезание за някои от
екипажа. През 2021 година, Chocolate 3 участва в състезанието, което всички си
мислеха, че ще бъде 2-3 прекрасни дни по къси панталони в Средиземно море. Уви –
не. Състезанието беше истинско изпитание за всички участници, като скоростта на
вятъра беше между 30 и 40 възла. За щастие, без драстични щети завършихме 5-ти в
своя клас. Резултат, който беше донякъде достатъчен с оглед на това, че беше
опознавателна регата, а като се имат предвид и тежките условия, направо беше
невероятен. Именно с тази цел и Джиралия послужи като „тренировка“, за да може да
се търси много по-добро представяне на “Middle Sea Race”. Този път обаче бяха
въведени сериозни подобрения по отношения на ветрилния гардероб. След
измервания направени от Бауи Бекинг по време на предната регата, бяха поръчани 3
новни предни ветрила; Код 0, Генакер стейсейл и Геноа стейсейл. Наложи се и да
пригодим яхтата за тях, тъй като до момент не съществуваха залавни места. Всички,
които заемаха позиции в предната част на яхтата усещаха, че това ще бъде една много,
много тежка регата. След около 10 дни оборудване и товарене на 07 ноември, Михаил
Копанов и Георги Бояджиев се отправиха към Малта и пристигнаха в Marina di Valetta
на 14 ноември.
За тази регата отновно щяхме да разчитаме на Бауи и Симбад, за да можем да
надградим вече наученото по време на Джиралия. Към екипажа се присъединха Ед
Райд, който вече беше участвал през 2021 година, както и младата надежда на
швейцарския ветроходен спорт и журналист – Себастиан Обор, който е и в списъка на
Швейцария за отбора за Купата на Америка клас 40. Пристигнахме 3 дни по-рано, за да
имаме възможност да организираме яхтата, да прогоним новите ветрила и
тренираме.Това и направихме. Поради безупречната работа на Мишо и Жоро, които
освен, че бяха пристигнали по-рано, бяха и подготвили яхтата, имахме възможност да
тренираме още на следващия ден. Времето беше горещо със слаб вятър, но имахме
възможност да загреем дори и само за няколко часа. Такива предварителни или още
подготвителни тренировки винаги са изключително полезни да се отсранят дребни
неща, които са пропуснати или проблеми, появили се по време на транспорта, които
няма как да бъдат отстранени от двама души. До този момент бяхме свикнали да
боравим с две предни ветрила – Геноа и Генакер. Молят личен съвет е, ако ще
участвате като част от екипажа на лодка с повече от две предни ветрила и заемате
позиция от кокпита напред, да се подготвите физически и психически много добре
дори преди да си го помислите. Първият тест беше направен. С някои пропуски,
разбираеми, предвид, че това беше и първият тест, разбрахме, кое къде трябва да е.
Прибрахме се и започнахме да работим по яхтата. Имаше нужда да се сменят и
прекарват фалове, блокове, профилактика на лебедки и други неща. На следващия ден
не тренирахме. Вятърът беше изключително слаб и прекарахме целия ден в подготовка
на провизии, багажи и други. На следващия ден беше бреговия рейс от Валета до
о.Комино и обратно. Щяхме да имаме възможност да претеглим прогреса си срещу
доста от участниците в същинската надпревара. Подготвихме се добре и тръгнахме
рано, за да имаме възможност да не сме прегорели за състезанието.
За старта на късия рейс бяхме разделени на две групи. Ние бяхме във втората,
респективно по-бързите яхти. Старта беше пред Валета. При подготвителния сигнал
вече бяхме заели добра позиция благодарение на добре премерена стратегия от
Любен и Франсоа. Бързо се откъснахме напред заедно с INO XXX с шкипер Джеймс
Невил. На първи знак вече бяхме настигнали и изпреварили почти всички от по-бавната
група, а INO XXX ни водеха съвсем малко. Последва дълъг бакщаг посока о.Комино,
който трябваше да заобиколим с ляв борд. Вятърът обаче не беше съгласен с
организаторите и започна чувствително да спада. Вече се бяхме откъснали осезаемо
напред на около миля пред INO XXX, когато от регатната комисия съобщиха, че гонката
е съкратена и ще приемат финала между съдийски съд и южната страна на острова.
Така спечелихме по реално време бреговия рейс, отстъпвайки на INO XXX по
коригирано. Все пак бяхме доста доволни, понеже някои от конкурентите в нашия клас
бяха чувствително по-назад. Малка победа с дух на отбора.
Пристигнаха Бауи, Симбад, Ед и Себастиан. Беше време за по-сериозна работа.
Излязохме да тренираме. Както споменах, тежката работа предстоеше. Тренирахме
всеки ден. Напреднахме значително в синхрона, при едновременно носене на две
ветрила, че и три, когато се налагаше да правим „пилинг“. Работата вървеше добре.
Междувременно прогнозата се променяше от слаб към по-слаб и после към никакъв
вятър. Говорихме с други шкипери и навигатори и всички се бяха настроили са много
слабо време. Изглеждаше, че ще имаме по-дълго състезание от очакваното, но не
бяхме готови за това, което предстоеше. С оглед на смененото време, разтоварихме
абсолютно всичко, дори и някои ветрила, за да олекотим яхтата. Може би попрофесионални екипажи щяха дори да намалят екипажа до позволения минимум, но
целта на „Chocolate Racing Team” не е такава. Разделихме се с каквото можахме.
Направихме последна проверка на такелажа, някои дребни поправки. Проверка на
средствата за безопасност от съдийската комисия и бяхме готови.
На 22 октомври около 90 минути преди официалното започване на стартовите
процедури бяхме на вода. Придвижихме се до зоната на старта. Валета е може би найкрасивото място, на което може да започне една такава регата. Атмосферата е
уникална, надхвърляща неколкократно тази на старта в Сен Тропе, по-рано през
годината. За всички запалени ветроходци, е излишно да казвам какво е да присъстваш
на такъв старт, камо ли да участваш и се състезаваш в регата от подобен ранг. Ние
стартирахме предпоследни по ред на процедура. Имахме отличен старт в лявата
половина на стартовия полигон. Ако не първи, то бяхме втори на линията. Това ни
позволи да подходим добре към изхода на пристанището. Движехме се много добре.
Настигнахме и изпреварихме почти всички от предните групи, а около нас бяха “Wild
Joe”, “Daget 3” малко по-назад “Lisa R”. Вече бяхме до Сицилия и наближавахме
пролива „Месина“ , продължавахме да водим и да сме първи в общото клсиране.
Вятърът засили. Вече около 27 възла. Карахме с не-рифован грот и №2 геноа. Около
0400 часа вече спях, когато през люка се провикан Симбад – „скъсахме геноа“. Няколко
човека от почиващата смяна излязохме навън веднага. Геноата беше разпрана под
топовата лата от предна до задна шкаторина. Вълната вече беше сериозна. Докато се
опитвахме да свалим скъсаното ветрило то затегна в „ликпаза“ и вече губехме много
време, поддържайки малка скорост срещу вятъра с отпуснат грот. Платното не
помръдваше. След 10-на минути от момента на скъсване беше пределно ясно, че няма
да можем да го свалим. Единствения начин беше да го отрежем и да вдигнем №3 във
втория канал на „ликпаза“. Губехме много. Симбад скорострелно препаса харенса и го
вдигнахме по форщага, за да отреже цялото ветрило от така до топа и издърпаме
каквото можем. Както вече описах, всички става при 30 възла, а лодката влизаше във
водата до рубката. Пуснахме попътно с цел безопасност, докато Симбад слезе.
Изгубихме 30 минути. Всички се справиха блестящо, с оглед на ситуацията. Беше важно
да наваксаме изгубеното. „Daget 3“, „Arobas“, „Maverick“, вече бяха далеч напред.
На сутринта, вятърът вече беше десетина възла със северен характер. Успяхме
да скъсим дистанцията на “Daguet 3”, но и “Lisa R” доближиха нас. Вече бяхме в
пролива. Вятъра падаше, а ние наближавахме Месина, постепенно скъсявайки
дистанцията между нас и предната група. В отсечката между Месина и Стромболи,
успявахме да поддържаме същата дистанция с курс 315-330 и скорост 5-6 възла се
движехме доста добре. Дори наваксвахме. Към 1800 часа бяхме успоредно на
Стромболи. Умиращото слънце ни готвеше още една изненада. Поради закъснението,
наложено от скъсаното ветрило, не сварихме за прехода от между двата различни
вятъра до Стромболи. Така със скорост приблизително 3 възла продължихме към
Фавиняна. Последва дълга бавна лавировка в променлив вятър със скорост 3-4 възла
през цялата нощ, която продължи и на следващия ден. 1000 часа вече имахме добър
вятър. Отново се движехме и напредвахме със скорост 7-9 възла. През следващите
часове нямаше особена промяна. Около 2000 часа вятърът се засили. Понеже вече
нямахме №2 геноа, сменихме от №1 на №3. Тогава не предполагахме, че предстои
втори повратен момент. Скоростта на вятъра се покачи от 15 на 25 възла и промени
посоката си на чист запад. Респектвно се движехме точно срещу вятъра.
Към 0200 часа през ноща, познатият глас на Симбад отново се разнесе –
„Скъсахме №3“. Не беше за вярване…. По абсолютно идентичен начин топа на
ветрилото просто беше откъснато. За наш „късмет“ обаче този път платното не заседна
в ликпаза и го свалихме сравнително бързо. Нямаше нужда Симбад или някой друг да
се катери по форщага и да реже платна. За сметка на това, от топа на мачтата се вееше
едно карбоново „хвърчило“ с размер 4 квадратни метра. За няколко секунди, за да не
губим повече време и дистанция, обмислихме идеята да пуснем целия фал, но бързо
размислихме. Бауи беше на руля, докато всички други вече вдигаме първа генуа.
Пуснахме попътно, за да извадим парчето и да спасим фала и продължихме. В
сравнение с първата ситуация, тази беше доста по-лесна, но също толкова скъпа. “Lisa
R” и „ INO XXX“ вече бяха пред нас. Продължихме към o.Фавиняна. До там почти
нямаше нищо ново, а по скоро много от същото. Жега, слаб вятър, хубави снимки, но
относно класиране не можехме да предполагаме нищо. В това време вече много от
състезателите, или тъкмо бяха подминали Месина, или бяха все още в пролива, се
отказаха и тръгнаха наобратно към Малта. Без особени промени подминахме
o.Фавиняна и с отправихме към о. Пантелерея. Започвайки вече четвърти ден! Въпреки
всичко, продължаваме да имаме настроение и да се състезаваме. Всички сме наясно,
че „нищо не е свършило до края“ особено в такива дълги състезания.
Часът е 0800. Излизаме, за да поемем вахтата от другата смяна, само за да
видим нов трилър. Ние заедно с „Lisa R”, „Stella Maris” и “Artie III” сме на по пет корпуса
разстояние едни от други. Всеки е на генакер и всички на различен курс. Вятърът сякаш
се шегуваше и ни въртеше в кръг, без да напредваме по курса пред о. Пантелерея.
Пределно ясно е, че всички тези конкуренти се състезават с нас вече за второ място.
Така че, въпреки дистанцията, която сме загубили и продължителността на
състезанието, то далеч не е приключило. Напротив. Вече се е превърнало от състезание
за бързина в състезание по издържливост. Храна? Вода? Гориво? Всички тръгнахме с
доста „лек багаж“ от Малта, сега щеше да си проличи кой какво е сметнал правилно.
След известно време на надиграване и дебнене поехме в правилната посока с два-три
възла. “Stella Maris” замина далеч напред, благодарение на някакви откъсъчни пориви,
ние изтеглихме пред “Artie III” и “Lisa R” напред към о.Лампедуза. Малко след това
„Lisa R” се оттеглиха от състезанието. Последваха още 24 часа изпълнени с чакане,
сменяне на платна от №1 Геноа през Генакер, Код 0, Генакер Стейсейл и обратно, за да
поддъжаме и малкото скорост, която имахме. Колкото и да се опитвахме обаче, дойде
момент, в който нямаше какво да направим. Вятър просто нямаше. Нямаше и какво да
снимаме. В един момент вече изглеждаше по-вероятно да пристанем в Тунис, вместо в
Малта. Нямаше как да се откажем сега. Твърде много карахме. Продължаваме така до
о.Ламедуза.
Сутринта бяхме изпреварили „Stella Maris”. От “Artie III” нямаше следа на
хоризонта. Имахме вятър и се движехме добре. Тънки надежди взеха да се прокрадват,
че може би в рамките на 24 часа ще завършим. Малко след като обиколихме острова,
„Stella Maris” се оттеглиха. Надеждите ни за бърз финал обаче бяха попарени от
следващите няколко часа безветрие. Ясно стана, че каквото и да правим, ще
продължим следващия ден. Следобед от югоизток влезе прятен бриз със скорост около
пет възла. В сравнение със седенето около о.Фавиняна и о.Пантелерея, това ни се
струваше като луксозен супер круиз. Без вълна, без пориви, на пълен бейдивинд, право
към о.Комино. Разбира се радостта ни не продължи много, понеже вечерта следваше
поредната порция безветрие, стичащ се конденз от ветрилата и други всевъзможни
екстри. Ден 6. Вече виждахме Малта. Отново бяхме в „любимия“ крузинг-рейсинг
режим. Честно да кажа, и на мен ми беше доста приятно. Единственото, което искахме
е вече да финишираме. В класирането в ORC2 бяхме на 2-ро място, тъй като „Artie III”
бяха назад, а другите конкуренти или се бяха отказали или бяха твърде назад по курса.
Вече бяхме подминали о.Комино на около 8 морски мили от финалната линия, когато
вятъра отново спря. Просто не ни се вярваше, че е възможно да се случи.
Същевременно „Artnie III” вече се движеха със 7 възла. Виждахме пристанището, но
възможността за още една нощувка не беше изключена. Трилърът беше до последната
минута, в която обиколихме последния знак преди финала.
Заслужихме уважението, както на съперниците си така и на членовете на
регатната комисия. Никой не очакваше да водим така убедително в началото.
Любимият ми коментар беше „Ако след 20 години тази яхта пак спечели регатата, ще
трябва да помолим „Farr yachts Design“ да възобновят производството“. Разбира се
шега, но може би ако нещата се бяха развили по друг начин…кой знае. Така след 6 дни
борба финиширахме, завъшвайки на 2-ро място в клас ORC2. Постижение, което
можеше и да надскочим, но все пак възнагради усилията ни. Постижение, което ще ни
мотивира да се представим още по-добре през 2023 година. Но най-вече сме доволни,
че постигаме това с млади ветроходци от България и ще дадем всичко от себе си да
привлечем повече от тях, за да създадем едно ново поколение от ветроходци, които да
ни представят достойно по света.
Това е ветроходството. Игра на търпение, издържливост, умения и
съобразителност. Някой път има моменти, в които се чувстваш излъган от съдбата, но
ако не можеш да ги приемеш – просто не си за този спорт. Има още какво да разкажем,
но ще го направим друг път.