Пристанища домакини

Бургас е най-големият град в Югоизточна България – родно място и дом на известни поети, композитори, певци, актьори, режисьори, художници, фотографи и спортисти.

 В близост до морския бряг се намират езерата Атанасовско, Поморийско, Мандренско и Бургаско (Вая), които образуват най-големия комплекс от крайморски езера в България – уникален с изключителното си биологично разнообразие. Оттук минава “Виа Понтика” – един от основните пътища за миграция на европейските прелетни птици

Тук се намира най-голямото товарно пристанище в страната. Международно летище – Бургас, на което предстои разширяване, обслужва над 2 милиона пътници годишно.

 

Бургас е туристически център, но и отправна точка за черноморския курорт “Слънчев бряг", ваканционните селища “Елените" и “Дюни", градовете-музеи Несебър и Созопол, резервата Ропотамо и природния парк Странджа.

Преки чуждестранни инвестиции за последните 4 години – над 1 милиард евро ;
2 285 фирми с чуждестранен капитал разпределени според относителният ми дял към 2012 г., както следва:
Великобритания – 14%
Русия – 13%
Германия – 7%
Армения – 7%
Ирландия – 6%

Община Бургас разработва и осъществява широкомащабни проекти, насочени към изграждането на иновативна икономическа, социална и техническа инфраструктура.Публично-частните партньорства представляват един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура. Община Бургас разработи програма за прилагане механизма на ПЧП за реализация на малки благоустройствени мероприятия, както и изготви карта с обекти и услуги за ПЧП на територията на общината.

	Терминал Изток	Терминал Насипни товари	Терминал 2А	Терминал Запад
Кейови места	14	5	4	6
Обща дължина на кея	1965 м	750 м	817 м	890 м
Допустимо газене	10,00 м	11,00 м	15,50 м	11,00 м
Открити складови площи	50 000кв.м.	49 000 кв.м.	108 000 кв.м.	191 000 кв.м.
Закрити складови площи	35 000 кв.м.	6 000 кв.м.		24 000 кв.м.
Хладилни складове				7 000 кв.м.

Проект “Супер Бургас" – първият в България интермодален транспортен проект, който

включва реорганизация на съществуващите пространства в Пристанище Бургас, обединява три вида транспорт – железопътен, автобусен и морски и предвижда отваряне на града към Бургаския залив. Ще бъдат изградени автомобилни и пешеходни зони, надземни и подземни паркинги, административни сгради, международен пътнически терминал, логистичен транспортен център, яхтено пристанище с 300 яхтени места и др. Стойността на инвестицията е 70 млн. евро.

 

Балчик е разположен в североизточната част на българското Черноморие, на 40 км отВарна и на 20 км от Каварна.

Балчик е разположен на брега на морето, в район с умереноконтинентален климат, средната температура през юли е 22 градуса, а температурата на морската вода през лятото достига до 24 градуса.

Градът е основан преди 26 века от гръцки колонисти под името Круни. През VІ в. пр.Хр. градът бил наречен на гръцкия бог на виното и веселието Дионис – Дионисополис.

През ІV в. пр.Хр. Дионисополис вече е бил достатъчно важен икономически център. Затова говорят откритите монети, сечени в града, върху които е било отпечатано името на бог Дионис. Силно разпространени били култовете към бога на виното и към великата богиня майка Кибела.

През І в. н.е. градът станал част от Римската империя, а най-голям разцвет достигнал през ІІ – ІІІ в. След разделянето на Римската империя през 395 г. от съществено значение за развитието на града се оказала близостта на Константинопол – столицата на Източната римска империя. Тогава селището се превърнало във важен административен и пристанищен център. През 544 – 545 г. градът е разрушен от силно земетресение, предизвикало огромни приливни вълни. Оцелелите жители се преместили и започнали да градят новото селище на мястото на днешния квартал „Хоризонт” в Балчик. В ранното Средновековие градът е бил един от областните центрове на българското царство Карвуна. В края на XIV в. Добруджа била завладяна от османските турци, а в края на ХVІ в. градът вече бил наричан Балчик. Балчик е освободен от османско владичество на 31 януари 1878 г.

В началото на ХХ в. тук е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров. Около 70 000 т жито годишно са се изнасяли от града, като за целта са били използвани над 500 кораба. Житото е пътувало за Англия, Белгия, Германия, Дания и др.

Областта Южна Добруджа, в която се намира Балчик, е анексирана към Румъния през 1913 г., в края на Междусъюзническата война, и така извън границите на България остават Силистра, Тутракан, Добрич, Балчик и Каварна. От 7 септември 1940 г. Южна Добруджа е върната на България.

От периода на румънската окупация е останала най-голямата забележителност на Балчик – „Двореца“ – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Резиденцията е построена през 1924 г. В границите на резиденцията е разположена и Ботаническата градина – другата голяма забележителност на града.

В Историческия музей на Балчик се съхраняват голяма част от находките, открити при разкопки в района. Експонатите разказват за създаването и развитието на града в древността и през Средновековието, със снимки и документи е представен периодът, в който Балчик и Южна Добруджа са под румънско управление. В музея се съхраняват всички находки и мраморни статуи от храма на Кибела. Храмът на Кибела е открит през 2007 г. и според археолозите той датира около 280 – 260 г. пр.Хр. В останките от храма са намерени 27 запазени надписа, а почти всички изображения са на богинята Кибела. След земетресението в средата на VІ в. храмът е бил затрупан. Днес е достъпен за посещение без заплащане на входна такса. При желание от страна на туристите уредник на Историческия музей може да разкаже историята на храма на място. При посещението на обекта бъдете внимателни, тъй като не е облагороден и се намира на дъното на дълбок изкоп.

В близост до Балчик има три модерни голф игрища. В района се намират още интересни места – село Кранево, рок столицата на България – град Каварна, както и много къмпинги. Недалече е и резерватът с крепостта Калиакра. Балчик и районът около него предлагат разнообразни възможности за настаняване, хранене и развлечения.

Безспорно обаче Балчик е най-популярен с възможностите си за морски туризъм. Красивите плажове в района около града, както и свежата природа привличат много туристи през летните месеци.

Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, чак през 14 век приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, лечител.

На името на светеца е съществувал манастир през 14-18 век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източноправославната църква.

В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. След освобождението от османска власт, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество името на селището се променя на Свети Влас. Това име се води официално в държавните регистри след 1886 година.

В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко

След войните от 1912-1918 г. в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско и 29 от Гюмюрджинско.

Плажът на Свети Влас е с изложение на юг. Пясъкът е ситен и златист. Уникално съчетание на чист планински въздух, морски климат и красива природа.

Международна ветроходна регата „Св. Влас” се провежда в акваторията на Несебърския залив на 18, 19 и 20 юли. Домакин на състезанието е Общински Морски Клуб „Несебър 2000”. Регата „Св. Влас“ има зад гърба си петгодишна история, като до 2007 г. се провежда под името „Victory“.

Местното население на гр. Св. Влас е 3165 души съгласно последното преброяване.

забележителности, които туристите непременно трябва да посетят са природният резерват  “Камчия", включващ долното течение  на реката ,  с гъстите лонгозни гори, вилното селище “Елените"  и  нос Емине. Носът представлява 60-метрова отвесна скала, която е врязана в морето, което също е осеяно  със скални късове. Тук може да се видят останки от крепост и манастир, както и стар морски фар.  

Свети Влас е известен и с новото си яхтено пристанище, красиво проектирано  и уникално убежище за  300 яхти.   

Ва̀рна е град в североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на НСИ към 31.12.2016 г. се изчислява на 335 177 души, което поставя Варна на трето място по големина в България след София и Пловдив. [1] На територията му са разположени Адмиралтейството на Българската армия. Варна често се нарича „морската столица“[2] или „лятната столица на България“[3][4] и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.

Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12 000 души, които заработват около 14 – 15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности.

Димитър Илчев, известен автомобилен доставчик, през 1936 г. започва производство на автобуси върху основата на автомобили Chevrolet. Производствената дейност се извършва в цехът в квартал Аспарухово. Първоначално превозните средства са именовани като омнибуси, трамбуси. Произведените автобуси са обслужвали различни линии във Варненския регион и са се движели по междуградската линия Варна – Бургас.(Автобуси Херкулес)

Западно от Варна е разположено Летище Варна – третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави.

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.[68]

Пристанище Варна e разположено на Черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва Пристанище Бургас.[69]

Варна разполага с Държавна опера Варна, драматичен театър „Стоян Бъчваров", куклен театър Варна, както и с един частен театър – Театър „Българан“. Най-голямата концертна зала във Варна се намира във Фестивален и конгресен център Варна. Основното културно годишно събитие и забележителност във Варна се нарича Международният балетен конкурс Варна, който е един от най-старите за Източна Европа, провеждащ се от 1964 г.[73].

Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик Добри Христов. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов“ е паметник на културата, публична държавна собственост към Министерството на културата. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.

Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на 19 в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразуване на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, театрални спектакли, модни ревюта.